Току-що Michel ми прати следната интересна статия.
Прочетох я с голям кеф,макар че по принцип съм скептичен към този вид съвети, тъй-като в повечето случаи подобни статии се пишат само за да докарат на автора трафик и / или пари. Тази обаче ме накара да се замисля над някои неща:
Талантлив ли съм за блогване?
Преди време, като малък много обичах да пиша. Даже си имах любим герой около който се въртяха историите ми. Той се казваше Хари и преживяваше какво ли не? От големи партита до престрелки и гонка с мотори. В един момент като поотраснах обаче, желанието ми за писане се изпари някъде. Просто започна да не ми се занимава. Много по-интересно ми беше да чета какво пише някой отколкото да пиша аз. Измина много време и дойде бума на блоговете.
Казах си: „Че защо пък и аз да не си направя един блог?“ и го направих. Роди се този блог. Да, имах желание, имах и мотивация и амбиция да пиша много. Имах и теми за които да пиша.Единственото което все още нямах беше тръпката от писането. Онази тръпка която на времето ме караше да взема един лист, да го вкарам в старата пишеща машина и да напиша всичко онова което исках моят герой да бъде, да прави и да може. Пишех много. По цели дни. Нонстоп и винаги имах тръпка. Винаги имах желание. Моят герой със всеки изминат ден се усъвършенстваше все повече и повече. Той олицетворяваше мен, правеше нещата които аз правех или исках да правя. А сега, години по-късно не мога да предам тези характеристики на блога си. В момента той не олицетворява мен. Дори не олицетворява нещата които обичам да правя. Повечето постове в него са абсолютно безсмислени, а смислените са закъснели с доста време.
Преди време четейки блога на Григор Гачев видях горе-долу следната фраза: „за някои блогери, блогът им е умрял още при раждането си“. Може би и при мен се е случило точно това. Погребах един блог още при самото му раждане. Вече година и четири месеца го имам, а в него няма и 10 интересни поста. Но стига за малко за блога, нека се върна към статията.
Статията наистина ме накара да се замисля над тези три съвета и да осъзная, всъщност, колко са правилни те? Само че вече се питам: Не е ли твърде късно да ги приложа на практика? Не изгубих ли вече потенциалната аудитория която би ме четяла с глупави постове? Не изгоних ли и последният редовен читател който отваряйки блога за 3-ти път този месец осъзнава, че не съм написал нито един нов ред в него? Не е ли по-добре просто да се откажа и да спра окончателно или още имам шанс да оправя нещата?
Питам се и отговор не намирам. Не е ли 1 година достатъчно голям срок за да се докажа, дали ставам за блогер или не?
Не съм решил още на 100 % какво ще правя, но каквото и да е, надявам се, че ще бъде правилно.
Ако харесахте този пост, почерпете ме с бира!
Никога не е късно да подобриш както съдържанието, така и популяризацията на блога си
А Михаил сега го излових, че ме чете, че даже и препоръчва
@Петър:
LOL, „чете“ е силно казано, от време на време попадам и на твоя блог — а съветите са полезн, според мен, за някой, който не знае как да продължи да пише;-)
@Longanlon: Съветите са трепач.