Че от електроника не разбирам – не разбирам. Обаче, това което ми се случи днес абсолютно случайно би всички възможни рекорди на моето незнание.
Отидох до баба на гости. Включих си ноутбука и се логнах в Skype. Пуснах си някаква музика и изчезнах из апартамента.
По едно време чувам познатата мелодия подсказваща ми, че някой ме търси по Скайп. Викам си: „Ок, и да звъниш и да не звъниш, нямам микрофон в момента за да говоря“ и тогава ми идва една безумна идея, която в последствие се оказа печеливша.
Отидох и извадих едни малки тапи – слушалки за MP3 плейър които нося в себе си. Вързах ги вместо във входа за слушалките, във входа за микрофона на звуковата карта на компютъра и познайте – човека отсреща започна да ме чува. Е, естествено все едно от космоса, но все пак ми разбираше какво говоря?
Сега седя и се чудя – днес как стана това нещо? Как от слушалките мога да изкарам звук, при положение, че те са абсолютно примитивни, малки, почти неработещи слушалки тип тапи за MP3 плейъри. Чисто техническата част ми е интересна, кое е нещото което генерира звука, което превръща гласа ми в информация – любопитен съм. Признавам си сигурно обяснението е елементарно, но като не съм учил електроника и електронни системи едва ли мога да дам разумно обяснение. Предполагам, че наблюдаваното явление е свързано с мембраната в самите слушалки, но как ли точно става магията, нямам идея. Важното е, че и този път комуникацията беше на ниво, макар и без наличните за това технически средства. 
П.П. Този пост може да кандидатства за един от най-ламерските ми и безумни неща писани някога в блога, а и не само в него.
Ако харесахте този пост, почерпете ме с бира!
1 Response to “Една странна история”