Най-накрая. Offline за 3-4 дни.
Довечера заминавам за Варна, тъй-като в Събота ми е Toefl-а и поради това обстоятелство ще съм Offline близо 4 дни. Честно казано много ми се искаше ей така, да изчезна за няколко дни от виртуалното пространство на блоговете, Skype, ICQ, MSN и т.н. иии… ето, най-накрая дойде и това време.
Имам възможност да си взема лаптопа с мен, но няма да го направя. Дори мисля да не си взимам и плейър за по път. Това е от мен за сега. Другата седмица, живи и здрави, след като мине изпита, ще съм отново на линия.
Добре дошли в личният блог на Георги Живанкин.
Месечен архив за февруари, 2008
Току-що попаднах на нещо наистина интересно:
прочетете една по-различна гледна точка за нашата страна.
Разказа не е голям и изчерпателен, но определено показва каква е гледната точка на средно статистическият Американец за нашата държава?
Това ме накара да се замисля, по дяволите – къде са те, къде сме ние? Европейски съюз, членство в Нато – дрън дрън! Може да сме формално членове на ЕС, обаче това не ни прави по-добри от тях, нито по-богати, нито по-развити. Човека казва, че роднините му работели в България и получавали $750. Да, бе! Те получават, но не и средностатистическият Българин. Чудя се, кое е сбъркано в нас? Това, че 45 години сме били под диктатура или нещо по-голямо, по-значимо и в сърцевината ни на народ ни прави толкова уязвими на промените и неспособни да спасим собствената си държава. На стратегическо място сме и вместо да използваме този си плюс, напротив, ние се опитваме да го пренебрегнем и да затънем още повече. Съсипваме природата си за да подражаваме на Западна Европа и щатите, но никога няма да ги стигнем ако се опитваме само да им подражаваме. Както се казва в една популярна телевизионна реклама „Не става само с ядене, трябва и акъл“! Надявам се само, акъла ни да дойде по-скоро, преди да сме успели да разрушим абсолютно всичко безвъзвратно и преди хората от моето поколение да сме се изнесли да работим и учим в Западна Европа или Щатите.
Здравейте. ЩЕ бъда максимално кратък. Вероятно сте чули за наредбата, според която МВР ще има право да записва и използва електронната комуникация на всеки от нас. В мрежата се изписа достатъчно по въпроса, просто искам да призова всички млади хора, които ценят свободата си в Интернет пространството, а и не само в него, да подкрепят отвореното писмо ето от тук.
За текуща информация относно събитията свързани с тази инициатива, следете горният сайт.
Преди няколко дни DJ Христо Пеев ме помоли ако мога да купя няколко парчета от популярният сайт за закупуване на електронна музика Beatport за него. Да, ама не. Нито с PayPal акаунт, нито с Visa Electron на ПИБ става. Та интересно ми е, дали Българите можем да пазаруваме от online магазина с Българска карта и Български акаунт в PayPal или понеже не е Visa Classic картата, за това не става?
Чудно ми е ако е първото – защо е така и защо ни ограничават? А ако е второто, някой би ли споделил опит дали използвайки Visa Electron не е успял да плаща някъде с нея в Интернет?
Аз лично плащам абсолютно навсякъде с картата си, дори преди няколко дни си платих за кандидатстването в Англия, макар че в сайта на Ucas изрично беше оказано, че се приемат само карти (Visa Electron issued in UK only). Явно различните системи интерпретират дебитната карта на Visa по различен начин.
Току-що се сетих за едни култови издънки на още по-култовия образ – Батето.
Ето ги самите издънки
Първоначално като ги гледаш си мислиш – ауу тоя какъв простак е? Обаче като се замислиш по-дълбоко и осъзнаваш, че не той е идиота, а журналистите които му задават въпросите. Може ли да питаш един човек „Започнахме с греяна ракия, с какво ще завършим“ и подобни при положение че е всеизвестен с афинитетът си към алкохола. Сега се подсетих и за един друг случай: влиза батето на конференция с някакъв голям шеф преди няколко години, ама дърво пиян в залата за конференции и почва да говори някакви глупости. По едно време влиза някой (нямам идея кой беше) и батето се изцепва „А! Мама! Това е мама! Поздрав за мама! Ръкопляскайте на мама!“.
Та така, дано ви харесат глупостите на култовия Иван Славков.
Инспириран от поста на Ани и коментарите към него, реших да компилирам своя си версия на петте закона на блогването.
1. Колкото повече четеш чужди блогове, толкова по-малко пишеш в собствения си, респективно толкова повече се смееш на написаното в другите блогове.
2. Колкото повече пишеш в блога си, толкова повече ти се пише. Ама почти винаги не знаеш за какво да пишеш.
3. Колкото по-дълго време не си писал, толкова повече не ти се пише.
4. Когато си напишеш нещо и го погледнеш си викаш:- бахти, мое ли да съм такъв олигофрен
5. Колкото повече четеш чужди блогове, толкова повече почваш да копираш от тях. От мързел. 
На скоро из мрежата започна да се говори по един доста нашумял случай напоследък.
За случаят може да прочетете хубав пост тук.
Няма да се впускам в обяснения, темата е достатъчно дъвкана в блогосферата, просто имам желание колкото се може повече хора да разберат за новата велика простотия на нашите законотворци.
Welcome to Bulgaria! Както казваше някой – „A country with unlimited possibilities and limited people“.